Виждам те в прозрачната мъгла –
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен –
спомен тъмен и отрова бавна.
Беше дълг един неотменен.
Беше блян, загубил се безславно…
Виждам – мержелееш се в мъгла,
образ стар от прежното останал.
Помня как душата ми съдра,
сложи сол на пресните ми рани. ...