Духай, ветре
Духай, ветре, и дано успееш
от скалите влага да изстискаш,
а с водата искам да полееш -
да разцъфнат всички земни истини.
Духай, да смразиш до корен всички,
дето смучат без да дават плод.
И когато всичко е обичане,
и когато всичко е живот,
от студа си направи ветрило
и гали със птичи гласове...
Нека злото легне във могила,
нека злото просто да умре...
Духай, ветре, искам светлината
в моята душа да заблести.
Дай ми от вкуса на свободата.
Знам, че нея имаш само ти!
В моята нагърчена България
има още жажда и копнеж.
Духай, ветре! Не! Не се измаряй!
Искам своя хъс да и дадеш!
от скалите влага да изстискаш,
а с водата искам да полееш -
да разцъфнат всички земни истини.
Духай, да смразиш до корен всички,
дето смучат без да дават плод.
И когато всичко е обичане,
и когато всичко е живот,
от студа си направи ветрило
и гали със птичи гласове...
Нека злото легне във могила,
нека злото просто да умре...
Духай, ветре, искам светлината
в моята душа да заблести.
Дай ми от вкуса на свободата.
Знам, че нея имаш само ти!
В моята нагърчена България
има още жажда и копнеж.
Духай, ветре! Не! Не се измаряй!
Искам своя хъс да и дадеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
