Духовен баща
Замина си така спокойно, тихо.
Сред куп писатели, а дефакто сам.
Отекват спомените тъжно, глухо.
Обедняхме в нашия духовен храм.
Като пастир ти стадото поведе
към тучни пасища, с български слова.
И "Буквите" сред първите изведе,
където всеки чувства се у дома.
Денят с романтика бе ден последен.
В очакване на Годо му се изсмя.
Макар да беше някога разведен,
ти си остана пленник на любовта.
Събитията някога шокират,
но бащите никога не умират!
На Иван Богданов - председател на Фондация "Буквите" /" Български издател"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Арменчева Всички права запазени
