Духовна зима

Елиза13 (Мария)
239 840

17.01.2024 г., 20:55 ч.

Поезия

1225 0 0

О, колко лесно е да се завия през глава,

във топлото легло, с пухкава завивка.

Дълбоко непробудно, сладичко да спя,

блажено украсена с хубава усмивка.

Не чувам бурята вилнееща отвън,

не виждам тежките ѝ поражения.

Какво е лошото на този сладък сън,

злините бъдещи са някакви въображения.

Изгасвам с изстиналия огън.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.