Духовна зима
1.5K
0
0
О, колко лесно е да се завия през глава,
във топлото легло, с пухкава завивка.
Дълбоко непробудно, сладичко да спя,
блажено украсена с хубава усмивка.
Не чувам бурята вилнееща отвън,
не виждам тежките ѝ поражения.
Какво е лошото на този сладък сън,
злините бъдещи са някакви въображения.
Изгасвам с изстиналия огън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
