Духът на Бурята...
Тревожно въздухът ухае
на трудно обяснима Страст-
Духът на Бурята това е
преди да затрещи над нас...
И облаците сиво-сини
препускат яростни и зли,
димът от селските кумини
се стеле плавно и пълзи...
А птиците летят на ниско
с инстинкт като живота стар
и колко Бурята е близко
усеща всяка жива твар.
Небето мълнии разцепват-
смълчи се, тресне изведнъж;
смрачава се, след миг просветва
и заплющява едър дъжд...
... А толкова се диша леко
дъхът на билки и озон
и търсиш старата пътека
тревясала към бащин дом...
д-р Коста Качев
© Коста Качев Всички права запазени