Духът на идващата Есен...
Духът на идващата Есен...
Духът на идващата Есен
дърветата с оранж обжари
и във Простора поднебесен
внезапни лумнаха пожари...
Когато с огнен дъх опърли:
поля, стърнища, слънчогледи-
той към Душите се нахвърли
в страстта си с жар да ги обсеби...
Уж всичко е непроменено,
но с усет трудно обясняем
долавяш: необикновено
Присъствие край теб витае...
Дали Божествена препратка
е към природните закони,
или пък вечната Загадка
на сменящите се сезони,
но вече по-непредсказуем
си, даже скитнишки орисан...
...Щом залезна тъга нахлуе-
от Нежността си по-зависим!..
Духът на Есента фриволен
със вятъра в безкрая скита:
замислен, малко меланхолен-
нахлува първо, после пита...
И всичко наше размотава:
Света,
Природата,
Душите-
до Вечността ни приближава,
но гони (бога ми !) мечтите...
.. И както дивите животни
с инстинкт незакърнял усещаш:
духът на Есента напомня,
че с Вечността те чака среща!...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
