Духът на идващата Есен...

Духът  на идващата Есен

дърветата с оранж обжари

и във Простора поднебесен

внезапни лумнаха пожари...

Когато с огнен дъх опърли:

поля, стърнища, слънчогледи-

той към  Душите се нахвърли

в страстта си с жар да ги обсеби...

Уж всичко е непроменено,

но с усет  трудно обясняем

долавяш: необикновено

Присъствие край теб витае...

Дали Божествена препратка

е към природните закони,

или пък вечната Загадка

на сменящите се сезони,

но вече по-непредсказуем

си, даже скитнишки орисан...

...Щом залезна тъга нахлуе-

от Нежността си по-зависим!..

Духът  на Есента фриволен

със вятъра в безкрая скита:

замислен,  малко меланхолен-

нахлува първо, после пита...

И всичко наше размотава:

Света,

            Природата,

                                Душите-

до Вечността ни приближава,

но гони (бога ми !) мечтите...

.. И както дивите животни

с инстинкт незакърнял усещаш:

духът на Есента напомня,

че с Вечността те чака среща!...

д-р Коста Качев