1.01.2022 г., 16:20

Духът на Коледа

1.3K 1 7

-Чичко,моля те,дай ни парички!...-

шепне дрипаво,малко дете.

А до него,жена -скромна,свита,

се загръща с прокъсан елек.

 

Вие вятър.И светят нахално

магазините в празничен цвят.

Но за просяци - гладни и жадни,

няма кой да отвори врата!

 

Господинът,в палтото си ново,

под излъскано,стилно бомбе,

притеснен се усмихва:-Готово! -

и вади пълното портмоне...

 

Но съзира в снега - боси пръсти!

Обущенцата стари -зеят...

Той неволно,със страх се прекръства.

Остър спомен му къса гласът...

 

Беше малък,а майка му -болна!

Свята Коледа!..Но без баща...

Скъпи лекарства.Грижите - много.

Стана работник - за къшей хляб.

 

Да са здрави,щастливи и сити!...

С много труд той постигна това.

И сега - в него търсят Спасител,

тези зъзнещи две същества!

 

- Хайде с мен!Ще ви водя към къщи!

Имам всичко - храна и подслон.

А мъглата почти ги прегръща...

С благодарност - те правят поклон.

 

- Няма нужда!Аз зная какво е

да си сам,безпризорен,без дом.

Това Коледно чудо е мое...

Нека Бог да Ви пази - с добро!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...