Духът ще свети в шепичка слова
Днес някак по-различен е света
за мен жълтичка вятърът отбрули,
врабците ни видели, нито чули,
залисват се с клюкарска суета.
С жълтица ще откупя есента,
щом видя, че душицата ѝ златна –
политне пак в небето необятно,
на вятърно хвърчило с песента.
Ще литна чак до Месец зимно блед,
рояк звезди в съня ще ми ще огрява,
ще замирише дъхава отава,
преди декември със сърце от лед
да висне пак на старата стреха,
снежинки по стъклата да накичи,
до смърт да нацелува всяко птиче,
с неонов блясък да блести греха.
А после, с Витлеемската звезда,
доброто Бог сред людете посява...
Вина е, че родена съм такава...
Душата – угар, всяка думичка – бразда.
Дори да си отида, след това,
то кой ли ще заплаче безутешно?
И щом изтлее тялото ми грешно,
духът ще свети в шепичка слова.
https://youtu.be/nt9uBlRuBPw
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
