22.12.2006 г., 8:33 ч.
дума,дъжд,спомен,прочее
Заедно се скрихме
от тежките капки
есенен дъжд,
ангелът в сърцето
разпери крила
и покри ни
с плащът на нощта.
Неизречена дума
тихо се таеше в
погледа,
разлистваше страниците
от албума
на спомена.
Ритъмът, с който
дъждът барабани
по сивия асфалт
ми напомня
как бях те нарекъл
в съня си.
Тихичко си тананикаме
старата песен, нали?
Тихичко, вече омръзналата,
все съща песен.
Текстът няма значение,
думата няма
точно определение,
защо тогава
предизвика твоето
искренно удивление?
© Тарададам Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
значи,колкото п-малко ме четеш толкова по-добър ставам
-
Много,много красиво!Отдавна не бях чела това,което си писал...виждам че ставаш все по-добър!
-
Страхотно е! Невероятен си, аз6+
-
Хареса ми!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
