Dec 22, 2006, 8:33 AM
дума,дъжд,спомен,прочее
Заедно се скрихме
от тежките капки
есенен дъжд,
ангелът в сърцето
разпери крила
и покри ни
с плащът на нощта.
Неизречена дума
тихо се таеше в
погледа,
разлистваше страниците
от албума
на спомена.
Ритъмът, с който
дъждът барабани
по сивия асфалт
ми напомня
как бях те нарекъл
в съня си.
Тихичко си тананикаме
старата песен, нали?
Тихичко, вече омръзналата,
все съща песен.
Текстът няма значение,
думата няма
точно определение,
защо тогава
предизвика твоето
искренно удивление?
© Тарададам All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
значи,колкото п-малко ме четеш толкова по-добър ставам
-
Много,много красиво!Отдавна не бях чела това,което си писал...виждам че ставаш все по-добър!
-
Страхотно е! Невероятен си, аз6+
-
Хареса ми!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
