дума,дъжд,спомен,прочее
Заедно се скрихме
от тежките капки
есенен дъжд,
ангелът в сърцето
разпери крила
и покри ни
с плащът на нощта.
Неизречена дума
тихо се таеше в
погледа,
разлистваше страниците
от албума
на спомена.
Ритъмът, с който
дъждът барабани
по сивия асфалт
ми напомня
как бях те нарекъл
в съня си.
Тихичко си тананикаме
старата песен, нали?
Тихичко, вече омръзналата,
все съща песен.
Текстът няма значение,
думата няма
точно определение,
защо тогава
предизвика твоето
искренно удивление?
© Тарададам All rights reserved.
