22 дек. 2006 г., 08:33

дума,дъжд,спомен,прочее

1.1K 0 4
Заедно се скрихме
от тежките капки
есенен дъжд,
ангелът в сърцето
разпери крила
и покри ни 
с плащът на нощта.
Неизречена дума 
тихо се таеше в
погледа,
разлистваше страниците
от албума 
на спомена.
Ритъмът, с който
дъждът барабани
по сивия асфалт
ми напомня 
как бях те нарекъл 
в съня си.
Тихичко си тананикаме
старата песен, нали?
Тихичко, вече омръзналата,
все съща песен.
Текстът няма значение,
думата няма
точно определение,
защо тогава
предизвика твоето
искренно удивление?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • значи,колкото п-малко ме четеш толкова по-добър ставам
  • Много,много красиво!Отдавна не бях чела това,което си писал...виждам че ставаш все по-добър!
  • Страхотно е! Невероятен си, аз 6+
  • Хареса ми!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...