22 дек. 2006 г., 08:33

дума,дъжд,спомен,прочее

1.1K 0 4
Заедно се скрихме
от тежките капки
есенен дъжд,
ангелът в сърцето
разпери крила
и покри ни 
с плащът на нощта.
Неизречена дума 
тихо се таеше в
погледа,
разлистваше страниците
от албума 
на спомена.
Ритъмът, с който
дъждът барабани
по сивия асфалт
ми напомня 
как бях те нарекъл 
в съня си.
Тихичко си тананикаме
старата песен, нали?
Тихичко, вече омръзналата,
все съща песен.
Текстът няма значение,
думата няма
точно определение,
защо тогава
предизвика твоето
искренно удивление?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • значи,колкото п-малко ме четеш толкова по-добър ставам
  • Много,много красиво!Отдавна не бях чела това,което си писал...виждам че ставаш все по-добър!
  • Страхотно е! Невероятен си, аз 6+
  • Хареса ми!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...