дума,дъжд,спомен,прочее
Заедно се скрихме
от тежките капки
есенен дъжд,
ангелът в сърцето
разпери крила
и покри ни
с плащът на нощта.
Неизречена дума
тихо се таеше в
погледа,
разлистваше страниците
от албума
на спомена.
Ритъмът, с който
дъждът барабани
по сивия асфалт
ми напомня
как бях те нарекъл
в съня си.
Тихичко си тананикаме
старата песен, нали?
Тихичко, вече омръзналата,
все съща песен.
Текстът няма значение,
думата няма
точно определение,
защо тогава
предизвика твоето
искренно удивление?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тарададам Все права защищены
