22 dic 2006, 8:33

дума,дъжд,спомен,прочее

  Poesía
1.1K 0 4
Заедно се скрихме
от тежките капки
есенен дъжд,
ангелът в сърцето
разпери крила
и покри ни 
с плащът на нощта.
Неизречена дума 
тихо се таеше в
погледа,
разлистваше страниците
от албума 
на спомена.
Ритъмът, с който
дъждът барабани
по сивия асфалт
ми напомня 
как бях те нарекъл 
в съня си.
Тихичко си тананикаме
старата песен, нали?
Тихичко, вече омръзналата,
все съща песен.
Текстът няма значение,
думата няма
точно определение,
защо тогава
предизвика твоето
искренно удивление?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • значи,колкото п-малко ме четеш толкова по-добър ставам
  • Много,много красиво!Отдавна не бях чела това,което си писал...виждам че ставаш все по-добър!
  • Страхотно е! Невероятен си, аз 6+
  • Хареса ми!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...