22 dic 2006, 8:33

дума,дъжд,спомен,прочее

  Poesía
1.1K 0 4
Заедно се скрихме
от тежките капки
есенен дъжд,
ангелът в сърцето
разпери крила
и покри ни 
с плащът на нощта.
Неизречена дума 
тихо се таеше в
погледа,
разлистваше страниците
от албума 
на спомена.
Ритъмът, с който
дъждът барабани
по сивия асфалт
ми напомня 
как бях те нарекъл 
в съня си.
Тихичко си тананикаме
старата песен, нали?
Тихичко, вече омръзналата,
все съща песен.
Текстът няма значение,
думата няма
точно определение,
защо тогава
предизвика твоето
искренно удивление?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • значи,колкото п-малко ме четеш толкова по-добър ставам
  • Много,много красиво!Отдавна не бях чела това,което си писал...виждам че ставаш все по-добър!
  • Страхотно е! Невероятен си, аз 6+
  • Хареса ми!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...