Думата
Думата
(по Дан Кешон)
Ние с теб сме двечки наранени птици.
Градът не продумва. Мълчи и селото.
Още под снега е моята пшеница...
Още ти пустее в зимата леглото...
Ний не долетяхме до страните топли.
Над теб е Балканът, Дунавът до мене.
Пак люти в очите, пак в душата вопли.
Кърви ми сърцето... и Крилете стенат...
Не пропука пушка... Няма го куршума...
Най-боли от нещо, дето е в челото...
От кама по-остра ни прониза дума -
мене във сърцето, тебе във крилото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
