22.10.2009 г., 11:36

Думи

1.1K 0 17
Гледай, думи наредени,
като кошчета за смет.
Като храстчета - от мене,
по пътеката - до теб.

Гледай, думи наредени,
като тънък парапет.
За подпиране - от мене,
все по мостчето - до теб.
 

Гледай, светят като свещи!

Тия мед, ония злост.

Между мен и теб, човече,
те пътека, те и мост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • пътеките са хората...Райсън...знаеш.
  • Ти, Царю на думите!!!
  • Голяма е силата на думите.Не напразно в библията се казва:"В началото бе словото."..Думите са тези, които могат да изградят мостове, дори и там, където е видимо невъзможно, но думите са тези, които най- лесно могат да ги разрушат и да предизвикат истинско бедствие!Страхотно стихо си написал!Поздрав!
  • Харесах!Поздрав!
  • Отдавна думите ти са съградили мост и към моята душа!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...