22.10.2009 г., 11:36

Думи

1.1K 0 17
Гледай, думи наредени,
като кошчета за смет.
Като храстчета - от мене,
по пътеката - до теб.

Гледай, думи наредени,
като тънък парапет.
За подпиране - от мене,
все по мостчето - до теб.
 

Гледай, светят като свещи!

Тия мед, ония злост.

Между мен и теб, човече,
те пътека, те и мост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • пътеките са хората...Райсън...знаеш.
  • Ти, Царю на думите!!!
  • Голяма е силата на думите.Не напразно в библията се казва:"В началото бе словото."..Думите са тези, които могат да изградят мостове, дори и там, където е видимо невъзможно, но думите са тези, които най- лесно могат да ги разрушат и да предизвикат истинско бедствие!Страхотно стихо си написал!Поздрав!
  • Харесах!Поздрав!
  • Отдавна думите ти са съградили мост и към моята душа!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....