Думи
741
0
0
Нямам нищо - само думи,
подредени върху хартия.
Като заключен вълк в желязна клетка
към луната нощем вия.
С тези думи аз се храня,
дори от тях вечер пия,
дори да ми е тъжно, драги,
тъгата с тях аз ще изтрия.
А те редят се без да спират
върху бялата хартия,
а аз заключен съм в клетка
и продължавам с тях да вия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Тодоров Всички права запазени
