Думи

Нямам нищо - само думи,
подредени върху хартия.
 Като заключен вълк в желязна клетка
към луната нощем вия.

 С тези думи аз се храня,
дори от тях вечер пия,
 дори да ми е тъжно, драги,
тъгата с тях аз ще изтрия.

А те редят се без да спират
върху бялата хартия,
а аз заключен съм в клетка
и продължавам с тях да вия.