Сложни думи с неясна тематика
в мозъка заплитат паяжини.
И секва мисълта ми, ясната,
с която да говоря свързано, с разбиране.
Неясни са думите понякога,
трудни, несвързани, макар и истински.
Понякога абсурдни, или до болка красиви,
ни правят те безумно щастливи.
Но с моите случи се нещо.
Преглътнах залък, а те отлетяха.
Сега как да споделя любов или развръзка,
като думите ме изоставиха...
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Дано е така!!!
Прегръщам те!!!