Sep 24, 2007, 4:32 PM

Думи...

  Poetry
851 0 26

Сложни думи с неясна тематика
в мозъка заплитат паяжини.
И секва мисълта ми, ясната,
с която да говоря свързано, с разбиране.


Неясни са думите понякога,
трудни, несвързани, макар и истински.
Понякога абсурдни, или до болка красиви,
ни правят те безумно щастливи.


Но с моите случи се нещо.
Преглътнах залък, а те отлетяха.
Сега как да споделя любов или развръзка,
като думите ме изоставиха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...