Сложни думи с неясна тематика
в мозъка заплитат паяжини.
И секва мисълта ми, ясната,
с която да говоря свързано, с разбиране.
Неясни са думите понякога,
трудни, несвързани, макар и истински.
Понякога абсурдни, или до болка красиви,
ни правят те безумно щастливи.
Но с моите случи се нещо.
Преглътнах залък, а те отлетяха.
Сега как да споделя любов или развръзка,
като думите ме изоставиха...
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!