Думи - клетва
Често мисля: Какво ще оставя
и какво да си взема за път?
Онзи път, в който връщане няма,
а заставаме в края на съд
пред небесни окичени двери,
дето ангели волно летят,
свети Петър, на който в тефтера
греховете ми ясно личат.
Нищо земно не мога да взема!...
Няма как да го свия до лъч
и отново да дам, щом поема
на към рая... във ада... отвъд.
О, ще взема усмивката щедра,
тази твоя усмивчица-стрък,
със която ти дните разведряш,
мойте дни, тук, пред дългия път...
Най накрая за спомен ще взема
на орбита, съвсем без тегло,
дума-клетва за вярност. Последна,
промълвила над мойто легло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
