Често мисля: Какво ще оставя
и какво да си взема за път?
Онзи път, в който връщане няма,
а заставаме в края на съд
пред небесни окичени двери,
дето ангели волно летят,
свети Петър, на който в тефтера
греховете ми ясно личат.
Нищо земно не мога да взема!...
Няма как да го свия до лъч
и отново да дам, щом поема
на към рая... във ада... отвъд. ...