rudin (Иван Христов) rudin (Иван Христов)
1 858
Sep 18, 2012, 11:30 AM

Думи - клетва

  Poetry » Other
705 0 3

Често мисля: Какво ще оставя

и какво да си взема за път?

Онзи път, в който връщане няма,

а заставаме в края на съд

пред небесни окичени двери,

дето ангели волно летят,

свети Петър, на който в тефтера

греховете ми ясно личат.

Нищо земно не мога да взема!...

Няма как да го свия до лъч

и отново да дам, щом поема

на към рая... във ада... отвъд.

О, ще взема усмивката щедра,

тази твоя усмивчица-стрък,

със която ти дните разведряш,

мойте дни, тук, пред дългия път...

Най накрая за спомен ще взема

на орбита, съвсем без тегло,

дума-клетва за вярност. Последна,

промълвила над мойто легло.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0