Думи, пилени на вятъра
592
5
15
ДУМИ, ПИЛЕНИ НА ВЯТЪРА
Всичко, което сме казвали,
често назад се завръща –
и любовта, и омразата –
тухли в порутена къща.
Сълзите пропукват стъклото,
радостта гради я отново.
Не знам дали е пророческо,
огън ли, дъжд ли е словото?
Гладни и проскубани врани –
думите хълтат в телата.
Каквото там къташ – ги храни.
Тъмен хамбар е душата.
Отколе стопанин съм, зная –
мрак ли, светлик ли съм скрила.
Обич не се дава назаем –
нито се взема със сила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
