28 авг. 2023 г., 09:55  

Думи, пилени на вятъра

607 5 15

ДУМИ, ПИЛЕНИ НА ВЯТЪРА

 

Всичко, което сме казвали,

често назад се завръща –

и любовта, и омразата –

тухли в порутена къща.

 

Сълзите пропукват стъклото,

радостта гради я отново.

Не знам дали е пророческо,

огън ли, дъжд ли е словото?

 

Гладни и проскубани врани –

думите хълтат в телата.

Каквото там къташ – ги храни.

Тъмен хамбар е душата.

 

Отколе стопанин съм, зная –

мрак ли, светлик ли съм скрила.

Обич не се дава назаем –

нито се взема със сила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пепи, благодаря
  • "В Заем" - твърда до твърда съгласна, трудно е за произнасяне/рецитация. Валя знае защо го е написала НАзаем
    *извинявам се, не броя сричките, а "чета" на глас
  • За съжаление не съм на ти с теорията в поезията, а чувството ми за ритъм идва единствено от интуицията. Та тук тя ми казва, че аритмията на предпоследния ред може да се поправи така: " Обич не се дава в заем". Но това е разбира се според личното ми чувство, за което не претендирам да е правилно.
  • Майсторе, Майсторе, точно вие няма да ми бъдете ментор, научете подопечните си първо да слагат запетайките, където им е мястото
  • Тук съм изненадан от почти повсеместните аритмии. Само в първата строфа дактилът е точен, в останалите понакуцва.
    Валя, давай ги тия стихове на когото трябва да ги позаглажда преди публикуване.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...