ДУМИ, ПИЛЕНИ НА ВЯТЪРА
Всичко, което сме казвали,
често назад се завръща –
и любовта, и омразата –
тухли в порутена къща.
Сълзите пропукват стъклото,
радостта гради я отново.
Не знам дали е пророческо,
огън ли, дъжд ли е словото?
Гладни и проскубани врани –
думите хълтат в телата.
Каквото там къташ – ги храни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up