EMPEROR (Валентин Илиев)
52 537
26.03.2008 г., 9:28 ч.

Думи прости 

  Поезия » Любовна
970 0 8
 

Когато някога в дума споменавам о,

отекваш в мен - бездънна яма,

отекваш там, където даже ехото загива.

От мен да търсиш изход невъзможно е и няма.

И когато някога в дума споменавам б,

борбата е безкрайна и неравна,

борба на чувства с нелепата промяна.

И когато някога в дума споменавам и,

изтривам сълзите си -

и горчиви, и за тебе, и прощални...

и как ще мога да живея в дните?

И когато някога в дума споменавам ч,

чаровна си, така далечна и сияйна -

частици хиляди преплетени в мен,

чакам те, а действително си толкова нетрайна.

И когато някога в дума споменавам а,

аз исках да ти кажа толкова неща,

а бяха лесни, прости - все обикновени.

Аз исках, но останаха си неразбрани.

И когато някога в дума споменавам м,

мразът смразяващ се наслагва

много и завинаги в заклетото сърце.

Можех да го топля, можех, можех, можех...

И когато някога в дума споменавам т,

тревогите царе са - да, признавам -

от тук нататък просто неизбежни,

тъжно ще ме мъчат да го съзнавам.

И когато някога в дума споменавам е,

една е истината - мъка,

една е волята ми - да не бягам,

а бях причина за желаната от мен разлъка.

© Валентин Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??