26.03.2008 г., 9:28 ч.
Думи прости
Когато някога в дума споменавам о,
отекваш в мен - бездънна яма,
отекваш там, където даже ехото загива.
От мен да търсиш изход невъзможно е и няма.
И когато някога в дума споменавам б,
борбата е безкрайна и неравна,
борба на чувства с нелепата промяна.
И когато някога в дума споменавам и,
изтривам сълзите си -
и горчиви, и за тебе, и прощални...
и как ще мога да живея в дните?
И когато някога в дума споменавам ч, ...
отекваш в мен - бездънна яма,
отекваш там, където даже ехото загива.
От мен да търсиш изход невъзможно е и няма.
И когато някога в дума споменавам б,
борбата е безкрайна и неравна,
борба на чувства с нелепата промяна.
И когато някога в дума споменавам и,
изтривам сълзите си -
и горчиви, и за тебе, и прощални...
и как ще мога да живея в дните?
И когато някога в дума споменавам ч, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Валентин Илиев Всички права запазени
Предложения
-
-
И се разлива синьото пред мен... Морето смъква тънката си риза, със поглед, ненадейно променен, по с...
-
Колко дълго към теб съм пътувал, колко дълго към теб съм вървял, колко буйни реки съм преплувал и на...
-
Да беше паднал гръм – да ме удари, земята да се бе разполовила, пороен дъжд да беше ме удавил във он...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
