Думи прости
Когато някога в дума споменавам о,
отекваш в мен - бездънна яма,
отекваш там, където даже ехото загива.
От мен да търсиш изход невъзможно е и няма.
И когато някога в дума споменавам б,
борбата е безкрайна и неравна,
борба на чувства с нелепата промяна.
И когато някога в дума споменавам и,
изтривам сълзите си -
и горчиви, и за тебе, и прощални...
и как ще мога да живея в дните?
И когато някога в дума споменавам ч,
чаровна си, така далечна и сияйна -
частици хиляди преплетени в мен,
чакам те, а действително си толкова нетрайна.
И когато някога в дума споменавам а,
аз исках да ти кажа толкова неща,
а бяха лесни, прости - все обикновени.
Аз исках, но останаха си неразбрани.
И когато някога в дума споменавам м,
мразът смразяващ се наслагва
много и завинаги в заклетото сърце.
Можех да го топля, можех, можех, можех...
И когато някога в дума споменавам т,
тревогите царе са - да, признавам -
от тук нататък просто неизбежни,
тъжно ще ме мъчат да го съзнавам.
И когато някога в дума споменавам е,
една е истината - мъка,
една е волята ми - да не бягам,
а бях причина за желаната от мен разлъка.
© Валентин Илиев All rights reserved.
