6.11.2010 г., 21:20

Думите

530 0 3

                                                     "Като гарвани думите грачат.

                                                      Страници, пълни с абсурди.

                                                      Ялови напъни на драскачи.

                                                      Или всички вече сме луди"

 

                                                    Диагноза, Димитър Никифоров (argonyk )

 

Или всички вече сме луди,

или сме за връзване.

Думите вече не ме учудват.

Някои са ми омръзнали.


Търся приятели сред словата.

Понякога ги намирам.

С чувствителност неосъзната

ги пренареждам и ги подбирам.


С топли длани ги меся.

Сърцето ми ги проверява.

Чудя се сама откъде са...

стават ли, или не стават.


Думи, преди тъй значими,

сега са ми малко странни.

Любов, Истина, Вяра, Родина

ехтят във мене като камбани.


Или всички вече сме луди,

или сме за връзване.

Да се пазим от думи - заблуди,

дето карат сърцето да мръзне.

 

 

P.S. Честит рожден ден , Митко! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила ми Ниночка ,засрамих се като прочетох написаното.ТРЯБВА да има таланти като теб,който точно да казват истината и аз в приех като "КАЗВАМ ТИ ДЬ&ТЕ,СЕ&ТАЙ СЕ СНАХО"и май се замислям за моето писане в "ОТКРОВЕНИА".Правя го за6тото ви обичкам, пьк и все някой 6те прочете не6то излязло от моята ду6ичка.Ти си талант и дори когато спра да пра6там ас 6те бьда твой фен и 6те те чета
  • хубав стих, Нина
    Ч.Р.Д. на Митко
    Поздрави ()
  • Достойно за Митко!
    Поздрав на двамата!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...