Думите
Не искам да заравям думи
или да ползвам за шрапнел,
изгубена във сложни друми,
измислям нов за мен модел.
Със истина ще ги обличам
и с панделки ще ги крася,
а после тихо ще ги сричам,
без страх и чувство за вина.
Пък който иска да ги чува,
а който не, да изкрещи,
душата ти във тях не струва,
не чинят даже пет пари.
И правото ще е на всеки,
но важното е тук, сега,
да мога честно и на светло
словата с обич да редя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
