Не искам да заравям думи
или да ползвам за шрапнел,
изгубена във сложни друми,
измислям нов за мен модел.
Със истина ще ги обличам
и с панделки ще ги крася,
а после тихо ще ги сричам,
без страх и чувство за вина.
Пък който иска да ги чува,
а който не, да изкрещи,
душата ти във тях не струва,
не чинят даже пет пари.
И правото ще е на всеки,
но важното е тук, сега,
да мога честно и на светло
словата с обич да редя.
© Таня Мезева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
