Думите
Прилежен работник над бели листа,
аз думи си търся за зид на стиха.
Така се изостря във мене страстта
и тъй си намалям в душата страха.
Страхът от бездарност над чистия лист
от думи безлични, с беззвучен заряд.
Така се загубва и образ лъчист –
словата попадат във нисък разряд.
Попадам на думи потънали в прах,
но щом ги изтупам и бърша с памук
възторгът се връща и губя аз страх:
стихът ми ще бъде със чувство и звук.
Макар разпилени, събирам ги в път –
със тях аз си ставам стократно богат.
И бруля дървото за думи със прът
напук на "умници" и дявол рогат.
Строени, пиляни във ред и без ред,
оставям аз думи от бели слънца.
Макар, че до днеска не станах поет,
от мене остават словесни зрънца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
