koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
5.12.2017 г., 13:14 ч.

Думите 

  Поезия » Друга
321 2 6

Прилежен работник над бели листа,

аз думи си търся за зид на стиха.

Така се изостря във мене страстта

и тъй си намалям в душата страха.

 

Страхът от бездарност над чистия лист

от думи безлични, с беззвучен заряд.

Така се загубва и образ лъчист –

словата попадат във нисък разряд.

 

Попадам на думи потънали в прах,

но щом ги изтупам и бърша с памук

възторгът се връща и губя аз страх:

стихът ми ще бъде със чувство и звук.

 

Макар разпилени, събирам ги в път –

със тях аз си ставам стократно богат.

И бруля дървото за думи със прът

напук на "умници" и дявол рогат.

 

Строени, пиляни във ред и без ред,

оставям аз думи от бели слънца.

Макар, че до днеска не станах поет,

от мене остават словесни зрънца.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви , Приятели!
    За хубавите коментари И честитките за именния ми ден! Бъдете живи и здрави, радостни и щастливи! Пишете с вдъхновение!
  • Много добре написано, Колич! Честит имен ден! Бъди здрав, щастлив и вдъхновен!
  • Много добре си описал творческия труд на поета, Колич.
    Харесах и оцених.
    Честит Никулден – с пожелание за здраве и късмет!
  • Позвравявам та за написаното, Никола!
  • Много ми хареса стиха ти, Никола!
    Добавям в любими!
  • Остават! И още как! Не словесни зрънца! Буци! Поздрав!
Предложения
: ??:??