Прилежен работник над бели листа,
аз думи си търся за зид на стиха.
Така се изостря във мене страстта
и тъй си намалям в душата страха.
Страхът от бездарност над чистия лист
от думи безлични, с беззвучен заряд.
Така се загубва и образ лъчист –
словата попадат във нисък разряд.
Попадам на думи потънали в прах,
но щом ги изтупам и бърша с памук
възторгът се връща и губя аз страх:
стихът ми ще бъде със чувство и звук. ...