Думите
Прилежен работник над бели листа,
аз думи си търся за зид на стиха.
Така се изостря във мене страстта
и тъй си намалям в душата страха.
Страхът от бездарност над чистия лист
от думи безлични, с беззвучен заряд.
Така се загубва и образ лъчист –
словата попадат във нисък разряд.
Попадам на думи потънали в прах,
но щом ги изтупам и бърша с памук
възторгът се връща и губя аз страх:
стихът ми ще бъде със чувство и звук.
Макар разпилени, събирам ги в път –
със тях аз си ставам стократно богат.
И бруля дървото за думи със прът
напук на "умници" и дявол рогат.
Строени, пиляни във ред и без ред,
оставям аз думи от бели слънца.
Макар, че до днеска не станах поет,
от мене остават словесни зрънца.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много добре написано, Колич! Честит имен ден! Бъди здрав, щастлив и вдъхновен!
-
Хареса ми много! Поздравления, Кольо! Честит имен ден, бъди жив и здрав и още дълго да ни радваш с поезията си!
-
Много добре си описал творческия труд на поета, Колич.
Харесах и оцених.
Честит Никулден – с пожелание за здраве и късмет! -
Позвравявам та за написаното, Никола!
-
Много ми хареса стиха ти, Никола!
Добавям в любими!
-
Остават! И още как! Не словесни зрънца! Буци! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
За хубавите коментари И честитките за именния ми ден! Бъдете живи и здрави, радостни и щастливи! Пишете с вдъхновение!