И сякаш век ги измълчавах думите,
заседнали в сърцето ми измъчено.
Сега по времето на листите
изписвам ги, но мълчаливо.
Страхувах се да ги изричам,
че думите са повик на душата,
и ако някак си избързано изписвам,
простете ми във тях за мъглявината.
И ето ме, на вятъра в душата
политнала към безпосочни светове,
пак търся си утехата позната
със думите по моите редове. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация