И сякаш век ги измълчавах думите,
заседнали в сърцето ми измъчено.
Сега по времето на листите
изписвам ги, но мълчаливо.
Страхувах се да ги изричам,
че думите са повик на душата,
и ако някак си избързано изписвам,
простете ми във тях за мъглявината.
И ето ме, на вятъра в душата
политнала към безпосочни светове,
пак търся си утехата позната
със думите по моите редове. ...