Думите на един умиращ
Нима не съм заслужил, Боже,
към мен да бъдеш старец благ?
Нима не искаш и не може
на теб да бъда мил и драг?
Защо оставяш ме на друми
сиротен, гладен, че и бос?
Защо не казваш топли думи
или ме смяташ ти за прост?
Нима достойно е да влача
години дрипави на гръб?
От мъка всеки ден да плача
и да полягам все на ръб.
Защо така ме ти наказваш
да мисля всеки ден за гроб?
Защо едни ги все помазваш,
а мене смяташ ме за роб?
Отричам се от тебе вече -
не искам да ми бъдеш Бог.
Отивам даже по-далече:
набивам те от днес на глог.
Така поне и аз ще мога
да казвам силно: - Няма Бог!
Ще смъркам земната си дрога
и ще се влача, като смок.
И нека моите другари
със мъка да ме погребат.
И вместо вино и цигари,
псувните ми да раздадат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
