Думите остават
Дали съм егоист, не знам!
но мисля, че душата ми е чиста!
И винаги каквото мога ще ви дам,
без сърцето ми за миг да се замисли!
Лицемерен съм, наскоро го разбрах!
Всеки има право да се изразява!
А исках от живота само смях,
но душата ми е сякаш остаряла...
Не съм злопаметен, а думите остават,
Променяйки ме без дори да се замисля!
И болката започва да ме закалява, ...