Думите остават
Думите остават
Дали съм егоист, не знам!
но мисля, че душата ми е чиста!
И винаги каквото мога ще ви дам,
без сърцето ми за миг да се замисли!
Лицемерен съм, наскоро го разбрах!
Всеки има право да се изразява!
А исках от живота само смях,
но душата ми е сякаш остаряла...
Не съм злопаметен, а думите остават,
Променяйки ме без дори да се замисля!
И болката започва да ме закалява,
все пак ги смятам аз за близки!
Никой истински не се интересува,
Как съм? Има ли ми нещо? Накъде съм?
И когато критиката почва да изплува,
слагам безразличните завеси...
И дори да искам, няма да ги вдигна,
във живота трябва да се оцелява!
И когато дойде времето, и мигна,
превръщам се в изстинала жарава...
07.10.2017 . 11:32
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Тодоров Всички права запазени
!
