i2na (Инна)
145 1101
14.11.2008 г., 16:40 ч.

Думите са Истински 

  Поезия
872 0 14

Забравих смисъла на думите.

Мъгливо е. И нямат цветове.

... Когато бях дете мълчах тъй дълго,

че майка ми ме водеше на лекар

да разбере какво ми е приседнало.

Дали разводът. Или непознатите.

Дали поредното преместване.

А аз, на пода у хазяите,

лежах, захласната по лампата.

(Онея цветните цилиндри,

с които става шатра стаята

и лъвовете скачат над главата ти...

И можеш да дресираш зверове.)

Не знаех, че е страшно да мълчиш.

(Така и не разбирах думите...)

Но майка ми, изплашено ме питаше:

„Какво ти е?”

А твърде рядко чуваше...

.......

Наоколо говорят всички -

поглъщаща стихия-много-словие...

и просто думите си губят смисъла,

изтъркани и празни, и безволеви,

амортизират се навярно.

Както всичко.

Понякога мълча до безобразие.

А в мен се раждат много приказки.

И ако някой пожелае - ги разказвам.

И думите...

И думите са Истински.

Защото са заченати от липси,

от болка,

от копнеж,

от обич

и от щастие...

И са запълнени... запълнени със смисъл.

.......

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??