Думите са Истински
Забравих смисъла на думите.
Мъгливо е. И нямат цветове.
... Когато бях дете мълчах тъй дълго,
че майка ми ме водеше на лекар
да разбере какво ми е приседнало.
Дали разводът. Или непознатите.
Дали поредното преместване.
А аз, на пода у хазяите,
лежах, захласната по лампата.
(Онея цветните цилиндри,
с които става шатра стаята
и лъвовете скачат над главата ти...
И можеш да дресираш зверове.)
Не знаех, че е страшно да мълчиш.
(Така и не разбирах думите...)
Но майка ми, изплашено ме питаше:
„Какво ти е?”
А твърде рядко чуваше...
.......
Наоколо говорят всички -
поглъщаща стихия-много-словие...
и просто думите си губят смисъла,
изтъркани и празни, и безволеви,
амортизират се навярно.
Както всичко.
Понякога мълча до безобразие.
А в мен се раждат много приказки.
И ако някой пожелае - ги разказвам.
И думите...
И думите са Истински.
Защото са заченати от липси,
от болка,
от копнеж,
от обич
и от щастие...
И са запълнени... запълнени със смисъл.
.......
© Инна All rights reserved.
