Дунав мой
Дунав мой, моя тиха и бяла река!
По пътя си величествено преминаваш.
От детството си аз те помня все така –
през мен течеш, в сърцето ми оставаш.
И лоното на твойте брегове
за мене беше люлка и награда.
Където и да ида, ти зовеш,
а аз без теб като без майка страдам.
Моя тиха и вечна река, и любов,
ще си винаги с мен! До последна минута!
И гласът ти свещен ще звучи като зов,
и ще бъде пътека към моето утре!
30. 07. 2016 г.
Русе
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
