Jul 31, 2016, 12:35 PM  

Дунав мой

  Poetry
523 0 4

Дунав мой, моя тиха и бяла река!
По пътя си величествено преминаваш.
От детството си аз те помня все така –
през мен течеш, в сърцето ми оставаш.

 

И лоното на твойте брегове
за мене беше люлка и награда.
Където и да ида, ти зовеш,
а аз без теб като без майка страдам.

 

Моя тиха и вечна река, и любов,
ще си винаги с мен! До последна минута!
И гласът ти свещен ще звучи като зов,
и ще бъде пътека към моето утре!

 

30. 07. 2016 г.
Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Там ли искаш да разпръснат праха ти?Или по-скоро - тук.
    Джак

    П.С. Това не е обида или предизвикателство - на дясното ми рамо е изписан текста на "Тъга за Юг"
    П.П.С. Иначе се сетих за "Сидхарта" и кой ли нямаше да го направи Илиян
  • Благодаря!
  • Благодаря!
  • Любовта към родната земя е силна и дълбока, а родният ни край е
    най- магнетичната точка. Поздравявам те за хубавата творба и силното патриотично чувство! Бъди благословен!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...