Jul 31, 2016, 12:35 PM  

Дунав мой

  Poetry
522 0 4

Дунав мой, моя тиха и бяла река!
По пътя си величествено преминаваш.
От детството си аз те помня все така –
през мен течеш, в сърцето ми оставаш.

 

И лоното на твойте брегове
за мене беше люлка и награда.
Където и да ида, ти зовеш,
а аз без теб като без майка страдам.

 

Моя тиха и вечна река, и любов,
ще си винаги с мен! До последна минута!
И гласът ти свещен ще звучи като зов,
и ще бъде пътека към моето утре!

 

30. 07. 2016 г.
Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Там ли искаш да разпръснат праха ти?Или по-скоро - тук.
    Джак

    П.С. Това не е обида или предизвикателство - на дясното ми рамо е изписан текста на "Тъга за Юг"
    П.П.С. Иначе се сетих за "Сидхарта" и кой ли нямаше да го направи Илиян
  • Благодаря!
  • Благодаря!
  • Любовта към родната земя е силна и дълбока, а родният ни край е
    най- магнетичната точка. Поздравявам те за хубавата творба и силното патриотично чувство! Бъди благословен!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...