17.07.2013 г., 7:58

Душа

596 0 0

Моля те, недей руши се

в този кратък миг - запази се.

 

Остани само малко още,

в ръцете ми да париш секундично нощем.

 

Бъди кратка мисъл, смисъл

а уж - вечен бил съм. Мил съм.

 

Защо таз тишина толкоз остро реже,

и въздухът застоял, замилял зовеше

не тръгвай, тръгвай ти. Запази себе си почти. Дали?

 

Опит два, три, боли.

Нощем, денем, тъмата не брои, таз

душа крехка, колко още века

ще броди, прераждайки се,

търсейки своята утеха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...