Душа
Някога исках да летя,
ей така -
да гледам
и мълча,
душата и очите
да са пълни
с красота…
Но, уви,
какво стана -
душата е пълна
с мечти,
понякога болят ,
понякога - не,
а очите
винаги са пълни
със сълзи…
Защо?!
Къде е реалното,
къде е истината,
къде е границата,
между двете?!
Ех, понякога
в очите се отразява
светлина,
пълни душата с красота,
но за кратко, уви…
Защо?!
Не зная…
Душата – какво е това,
това ли, което боли
и кара очите
да са пълни
със сълзи…
02.02.10г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сириус Надежда Всички права запазени
