Ще бъдеш птица, волна,
бяла и могъща –
Лятна сянка, от безличност – болна.
Птица, но затворена в желязна къща...
Ще пееш нощем тон студен,
почти безгласен, но бодлив –
все едно ще милваш милост в мен,
смутен от жалост, но пиян от стона ти красив...
Ще те пусна да летиш, пак волна,
и радост да разсееш...
Но първо трябва да се преродиш,
от песента си сладка да изтлееш...