Душа

Poetry

791 0 1

Ще бъдеш птица, волна,

бяла и могъща –

Лятна сянка, от безличност – болна.

Птица, но затворена в желязна къща...

Ще пееш нощем тон студен,

почти безгласен, но бодлив –

все едно ще милваш милост в мен,

смутен от жалост, но пиян от стона ти красив...

Ще те пусна да летиш, пак волна,

и радост да разсееш...

Но първо трябва да се преродиш,

от песента си сладка да изтлееш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0