10.06.2011 г., 11:45 ч.

Душа без покрив 

  Поезия » Любовна
5.0 / 4
840 0 5
Трептя, горя и прегоря...
Изригналата лава се превърна в магма.
И вече само в сънища до теб летя,
със устрем на нестихващата жажда.
Не те похулих, в себе си те скрих
на възел от мечти коралови.
Оставил в мене облачни следи... дъждих,
така се учих на любов без думи.
С кирпичените редове аз дом градих,
които с бурите се срутваха върху ми,
и затова цветя там посадих,
да ми напомнят, че любовта не е с човешко име. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
  • ПРОЩАЛНО (На баща ми 1927 – 3.08.2016) Тъмно стана отвън, притаено. Люшна немощно пламък свещта от д...
  • Най-вярната от всичките любови не ме остави ни веднъж сред път, за разлика от други, уж готови да бъ...
  • Обичай ме, но не от разстояние, така обичат слабите мъже! Поискай ме с най-силното желание – завинаг...

Още произведения »