Душа на цвете
Разхождам се сред хиляди цветя
и шепотът им нежен ме докосва,
а времето - космическа сълза,
поглежда ме от капчицата росна...
... В която, спряло, твоето сърце
пак слънцето очаква да прегърне,
а в чашките - дъжда да прибере
и в нежен аромат да го превърне.
... Която, всъщност крие любовта
и влагата в очите ти събира
и сутрин - тихо - с първата роса
от чувствата на вятъра умира...
За да възкръсне вечер във ума
и във душата - плашещо еднаква
със моята... А в тази на нощта,
една душа на цвете ме очаква...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
