24.02.2013 г., 22:36 ч.

Душа се не затваря 

  Поезия
1755 0 6

 

 

Двайсетгодишна сама се погребах

в гробница нова, от мрамор.

Сама душата си вътре заключих

и залостих я здраво със камък.

 

Исках нея поне да спася 

от злините надлъж и нашир,

но дали я опазих - отговор нямам,

а молех се само за мир.

 

В мир и покой да почива душата

недокосната от мъка и ярост,

но може би твърде късно разбрах,

че нарушавам нейната цялост.

 

Душата трябва да се рее наволя,

а не да се слага в окови,

че тя е свободна от всичко телесно

и не може да се зарови.

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??