Душа се не затваря
Двайсетгодишна сама се погребах
в гробница нова, от мрамор.
Сама душата си вътре заключих
и залостих я здраво със камък.
Исках нея поне да спася
от злините надлъж и нашир,
но дали я опазих - отговор нямам,
а молех се само за мир.
В мир и покой да почива душата
недокосната от мъка и ярост,
но може би твърде късно разбрах,
че нарушавам нейната цялост.
Душата трябва да се рее наволя,
а не да се слага в окови,
че тя е свободна от всичко телесно
и не може да се зарови.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
