Душа в памук
Душата ми памук се мъчи,
но тя е истинска,
объркана,
но изискваща,
жадуваща,
за романтика бленуваща,
но... защо ли за Доброто да
не мечтае,
малко заслужен отдих да желае?!
Душа, изкуствена като памук, не искам,
ръцете си за чаканото щастие притискам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Сомова Всички права запазени
МНОГО Е РАЗЛИЧНО И ОМАГЬОСВАЩО КРАСИВО!!!!!!И някак ме успокои!!Наистина те гали!!!МНОГО МНОГО МИ ХАРЕСА!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!МНОГО СИ ТАЛАНТЛИВА!!!!!!!!!!!!!МОИТЕ ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!!paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
