29.11.2006 г., 1:32 ч.

Душа във клетка 

  Поезия
728 0 12

Душа самотна - птица в клетка

над спомени изстрадани тъжи,

но на живота търси сметка

и в облаци оловени кръжи.

 

Защо прокуди безвъзвратно

лъча на утрото на моя ден,

а болката ми многократно

забиваше си ноктите в мен?

 

Животе! В чашите отровни

не сетих аз живителна вода,

но виж, от мъките вековни,

до дъно пиех без вина.

 

Дари ме с тегнеща умора,

мечтите ми която умъртви -

изчезна блясъкът в простора,

небе е той за моите очи.

 

Шепти Животът - с мене разговаря

като с полусъществуваща душа:

прекарва ме през Ада и през Рая,

защото равносметка им дължа...


под редакцията на Мойсей

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??