Nov 29, 2006, 1:32 AM

Душа във клетка 

  Poetry
729 0 12

Душа самотна - птица в клетка

над спомени изстрадани тъжи,

но на живота търси сметка

и в облаци оловени кръжи.

 

Защо прокуди безвъзвратно

лъча на утрото на моя ден,

а болката ми многократно

забиваше си ноктите в мен?

 

Животе! В чашите отровни

не сетих аз живителна вода,

но виж, от мъките вековни,

до дъно пиех без вина.

 

Дари ме с тегнеща умора,

мечтите ми която умъртви -

изчезна блясъкът в простора,

небе е той за моите очи.

 

Шепти Животът - с мене разговаря

като с полусъществуваща душа:

прекарва ме през Ада и през Рая,

защото равносметка им дължа...


под редакцията на Мойсей

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??