Душа във клетка
Душа самотна - птица в клетка
над спомени изстрадани тъжи,
но на живота търси сметка
и в облаци оловени кръжи.
Защо прокуди безвъзвратно
лъча на утрото на моя ден,
а болката ми многократно
забиваше си ноктите в мен?
Животе! В чашите отровни
не сетих аз живителна вода,
но виж, от мъките вековни,
до дъно пиех без вина.
Дари ме с тегнеща умора,
мечтите ми която умъртви -
изчезна блясъкът в простора,
небе е той за моите очи.
Шепти Животът - с мене разговаря
като с полусъществуваща душа:
прекарва ме през Ада и през Рая,
защото равносметка им дължа...
под редакцията на Мойсей
© Росица Петрова All rights reserved.
