16.09.2023 г., 16:28

Душата

493 2 0

 

Бял лист, перо и мастило, 
а душата плаче, и мълчи.
Говори без да може да спре,
Но думите не стигат да говори.

Сякаш че за миг няма смисъл,
но изведнъж всичко има смисъл.
И продължава тя да плаче…
Но с усмивка се изправя…

Дали и е писано да бъде жива,
или тя избира вечно да е жива?
И смятаме ли я за обречена?
Или мислим я за даденост…

А може би тя просто е себе си,
не може да се отрече от себе си…
Имат ли отговор въпросите?
И нужни ли са и те на душата?

Когото плаче, тя просто плаче
Когато се радва, тя се радва.
Вече толкова просто изглежда,
но ние го усложняваме вечно.

Каквото и е нужно на душата?
Ние не можем да и го дадем.
Не можем да и го отнемем.
Но можем да го създадем.

Както се създава музика без думи,
така създава се и любовта…
Любовта е музика и музиката е любов 
И друго не е нужно, ключът е това…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...